"Из дневника на една майка"
Напоследък нещата не вървят по план. С мъжа ми сме обсъждали милион пъти как ще е след като се появи детето, но никога не сме си представяли в действителност как е. Сега след като вече е факт и малката ни принцеса е при нас, всичко се обърна с краката нагоре(буквално). Опитвам се да отделям нужното внимание и на съпруга си, но не винаги успявам. Вече не правим повечето неща, който правехме, когато бяхме само двамата. И имам усещането, че той е станал по - агресивен и по-нервен в някои отношения. Когато е недоспал (а това вече е доста често явление в семейството) той става нервен, съответно това рефлектира и върху детето. Опитвам се сама да се справям с всичко в къщи, защото той е единствения човек, който ми помага. Но понякога и аз имам нужда да ме отмени, било то за 10 мин. Защото и аз съм човек, не мислите ли?